Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Публикации
22 Октомври 2017
ПУБЛИКАЦИИ
 
Д-р Петър Николов: Сред българите най-разпространени са страховите неврози
д-р Петър Николов
http://psihichnozdrave.com/biblioteka/interviews/%d0%b4-%d1%80-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b2-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%80%d0%b0/
Това твърди психиатърът д-р Петър Николов от Варна, който консултира и помага при паническо разстройство, депресивни състояния и различните фобии. Предизвикателство за него са т.нар. натраплива невроза, генерализирано тревожно разстройство, все състояния, свързани със стреса. Той отдавна се е посветил на борбата против алкохола, употребата на наркотични вещества и патологичното увлечение към хазарта и към компютърните игри. Д-р Николов е завършил Медицинския университет във Варна, след което придобива специалността “Психиатрия”. Участвал е в редица международни семинари и специализации. Бил е и директор на психиатричната болница в Царев брод.

- Д-р Николов, научи ли се българинът да ходи на консултация и да лекува невротичните и депресивните състояния, или все още се срамува да не го сметнат за луд?
- Между 10 и 20 на сто от всички хора преживяват депресивно или невротично състояние в даден момент от живота си. От друга страна, едва една четвърт от тези хора отиват на лекар, а още по-малко са тези, които търсят консултация с психиатър.

- А как се постъпва при такива проблеми?
- Обикновено първо опитваме да се справим сами, когато изпитваме някакви психологически трудности или имаме невротични или депресивни симптоми. Ако не успеем, търсим съвет и помощ от роднини, от приятели и колеги. Ако пак не успеем, тогава най-разумно е да потърсим професионална помощ. Напълно излишно е човекът в такова състояние да изпитва тревожност, страх или срам. Търсенето на професионална помощ за преодоляване на тези проблеми не е белег на слабост, напротив, това е белег на смелост, сила и воля за оздравяване. Никой не е застрахован от емоционални и поведенчески проблеми, те могат да засегнат всеки човек, независимо от неговото обществено положение, доходи, възраст или пол. Медицинските специалисти, които се занимават с диагностика и лечение на невротичните и депресивни състояния, са психиатрите. В миналото беше разпространено погрешното схващане, че психиатрите се занимават само с тежките психични болести, а от друга страна, стоеше срамът и страхът да не бъдеш заклеймен като “психично болен”. Така някои хора с невротични и депресивни състояния търсеха други медицински специалисти.

- Да поговорим малко повече за най-разпространените неврози, за техните симптоми, протичане, лечение…
- Категорично твърдя, че най-разпространена е групата на т.нар. тревожни разстройства, по-известни като страхови неврози. Най-често срещаното значимо състояние сред тях е паническото разстройство. Проявява се с неочаквано възникващи и без видим повод “кризи” на силен страх. Това се съпровожда с множество неспецифични телесни оплаквания, най-често сърцебиене, чувство за “прескачане” на сърцето, стягане в гърдите, задушаване, изпотяване, “топка” в стомаха, световъртеж, “омекване” на краката, изтръпване на ръцете, “топли” вълни и други. Пациентите изпитват силен страх, че всеки момент ще припаднат, ще получат удар или инфаркт, ще умрат или ще изгубят контрол над себе си. Те осъзнават, че страховете им са неоснователни, но не могат да ги преодолеят с разумни доводи. Медицинските прегледи и изследвания не показват наличие на телесно заболяване и тогава става ясно, че те са психологично обусловени, или както най-често се казва, са “на нервна почва”. След няколко атаки пациентите започват да изпитват почти непрекъснато напрежение и тревожност в очакване на нова криза. Кризите могат да се случат по всяко време на всяко място – на улицата, у дома, в автобуса, в работата, в магазина… Пациентите често остават неразбрани от околните, което допълнително ги натоварва. За човек, който не е преживял пристъпи на паника, е много трудно да разбере колко са мъчителни и е склонен да ги приеме като “признак на слабост” или “капризи”.

- Разкажете и за лечението на тези състояния. За нашите читатели ще бъде важно да научат кое лечение е по-ефективно – медикаментозното или психотерапията?
- При лечението на невротичните и депресивни състояния се прилагат медикаменти и психотерапия. Използваме определени групи специфични медикаменти, които са ефективни и се прилагат успешно. Индивидуално и след внимателна преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието се прави конкретен подбор на медикаментите, тяхната дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение. Често то е дългосрочно – няколко месеца. За да бъде ефективно лечението, е нужна добра терапевтична връзка между пациента и лекаря. Необходими са психотерапевтичен подход, периодични контролни прегледи и системно наблюдение. Не може да се даде еднозначен отговор на въпроса дали медикаментозното лечение е по-ефективно, или психотерапията. При някои състояния е по-ефективно медикаментозното лечение, при други – психотерапията, при трети състояния – и двата вида терапия, а при четвърти най-ефективно е комбинираното приложение на медикаментозното лечение и психотерапията. Когато се консултирате със специалист за избор на терапия, не се колебайте да задавате въпроси, с които да си изясните кое лечение е най-ефективно. Добрият специалист ще прояви уважение към въпросите ви и ще ви отговори.

- Въпросите, които най-често задават нашите читатели, са за какво се използват антидепресантите и транквилантите и може ли да се привикне към тях?
- Антидепресантите са лекарства, които се използват за лечение главно на депресивни и тревожни разстройства като паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия, агорафобия и т.н. Антидепресантите не водят до зависимост независимо от продължителността на лечението. Съвременните антидепресанти нямат сериозни странични ефекти. Имайте предвид, че ефектът от тях не настъпва веднага. Те започват да действат около две седмици след започване на лечението. Затова не бързайте да кажете, че “тези хапчета не действат” и да спрете лечението. Преждевременното спиране на тези препарати може да доведе до ново влошаване на състоянието. Спирането трябва да става постепенно по схема, защото рязкото спиране може да доведе до т.нар. “синдром на отнемане”, който най-често се проявява с напрегнатост, раздразнителност, главоболие, безсъние, сърцебиене, изпотяване и други с продължителност един или няколко дни. Но това също не означава зависимост от медикамента.

- А транквилантите?
- Това са лекарства, които имат основно успокояващ тревожността ефект. Те обикновено се прилагат временно в началото на лечението, когато антидепресантите все още не са достигнали пълноценната си ефективност. Продължителността на лечение с транквилант трябва да бъде възможно по-кратка поради риск от зависимост и се преценява от специалиста, който води терапията.

- Искам да ви помоля да разкажете накратко за т.нар. агорафобия: причини, прояви, има ли лечение?
- В буквален превод от старогръцки “агорафобия” означава страх от площади. В съвременната психиатрия понятието агорафобия има по-широко значение. С него се означава вид тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника при пребиваване в места, където не е възможно бързо напускане или излизане. Или не е възможно навременно получаване на помощ в случай на прилошаване или криза. При различните пациенти ситуациите, които предизвикват пристъпи на страх, са различни и могат да се случат при преминаване през площади и улици, при пътуване с транспортни средства и летене със самолет. Най-честите усещания са сърцебиене, прескачане на сърцето, изпотяване, треперене, усещане за недостиг на въздух или задушаване, стягане в гърдите, световъртеж, усещане за нестабилност. Тези усещания са телесен израз на интензивния страх и не са признак на телесно заболяване. В най-тежките случаи пациентите не излизат от дома си и това естествено се съпровожда със сериозна житейска промяна, загуба на работа, разстройване на семейното функциониране и т.н. Агорафобията най-често се отключва от предшестващо паническо разстройство.

- Има ли ефективно лечение за това заболяване?
- Съвременното лечение включва медикаментозна и психотерапия. Използват се специфични антидепресанти за овладяване на прекомерната тревожност в дългосрочен план. Понякога се налага включването и на транквилант за кратък период от време. За разлика от повечето останали тревожни състояния, агорафобията е относително по-трудно податлива на медикаментозно лечение. Счита се, че комбинираното използване на медикаментозна и психотерапия дава най-добра ефективност.

- Ще ми се да засегнем още едно често срещано тревожно състояние – натрапчивите мисли и натрапчивите действия…
- Това състояние се нарича обсесивно-компулсивно разстройство. Едно време се наричаше натрапчива невроза. Обсесиите, както сега ги наричаме, са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси. Пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапчивите феномени са много често явление в човешката природа. Всъщност почти всеки един човек е преживявал елементи на натрапчивост. Околните често приемат страданието им като “чисти глупости”. Около 3 на сто от населението страда от това тежко състояние. То засяга еднакво и двата пола.

- Ще ви помоля да обясните как протича една консултация при психиатър? Конфиденциални ли са тези консултации? Каква е продължителността на лечението и колко консултации обикновено са необходими?
- Консултацията с психиатър се заключава във воденето на специфичен диалог между пациента и специалиста. Тъй като качествената оценка на състоянието изисква време, обичайната продължителност на една сесия е около 50 минути. Консултациите при психиатър са конфиденциални. Никаква информация няма да стигне до трети лица без ваше разрешение, освен в предвидените от закона случаи. По отношение на продължителността на лечението не може да се даде еднозначен отговор. То, както и броят на сесиите, зависят от естеството на състоянието на пациента, от начина на протичане, от тежестта му и много други фактори. Понякога е достатъчна еднократна консултация, за да бъде разрешен проблемът. В други случаи са необходими повече сесии, но това го решава психотерапевтът.
 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване