Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Публикации
11 Декември 2017
ПУБЛИКАЦИИ
 
Хронична психична болест – последствия за семейството
д-р Галя Петрова
Име на източник
ключови думи: бреме на грижите, негативни емоции, хронична психична болест, семейство

Въведение

Сериозната (хронична) психична болест поставя отпечатък не само върху страдащите от нея, но и върху семействата им. В България голяма част от хората със сериозна психична болест живеят със семействата (родителите) си. Семейните членова преживяват сериозна криза – психологическа, емоционална, финансова. Наличието на психична болест поставя пред членовете на семействата много въпроси, за които те нямат или поради срам и страх не смеят да потърсят информация. Подобни въпроси са: “Защо точно на мен/нас се случи?”, “Може ли да се излекува?”, “Колко ще продължи?”, “Как да се държим?”, “Ще може ли детето ми да работи/да се издържа само?”, “Ще може ли да има собствено семейство/деца?”, “Какво ще стане с него/нея, когато ние си отидем?” и т.н и т.н. Психичната болест е заобиколена от много митове, които обикновено са с негативен характер: “Хората с психична болест са агресивни и непредсказуеми”, “За психичните болести няма лечение”, “Щом веднъж човек се разболее това е до живот”, “Срамно е да имаш психична болест, защото те се дължат на безволие”, “Наличието на психична болест означава, че човек не може да се грижи сам за себе си и да бъде отговорен за живота си” и т.н и т.н. Всички те карат хората с психична болест и семействата им да крият факта на заболяването и да го държат в тайна. Това има последствия в няколко посоки. От една страна забавя търсенето на помощ и лечение, от друга - ограничава социалните контакти на семействата и те се изолират, като остават сами с тайната си. Друго измерение е промяната на ролите вътре в семейството.  Наличието на член от семейството с хронична психична болест налага преразпределяне на семейните роли, което не винаги става спонтанно и бързо. Родителите започват да полагат свръхгрижи за болното си дете (независимо на каква възраст е то) дори след овладяването на симптомите и да контролират поведението му. С други думи – да се държат като с малко дете, което не може да носи отговорност за себе си и има нужда от доживотно настойничество и опека. Така, вместо грижите за порасналото дете (надхвърлило 18 години) да спрат или поне да намалеят, те продължават. Близките пренебрегват собствените си потребности в името на това да се грижат за болния. Това води до сериозен психологичен дистрес и до поява на симптоми на депресия и тревожност, както и до телесни симптоми (Creer, 1974). Близките най-често се оплакват от загубата на значим/смислен социален контакт с болния си роднина (Grad, 1968). Две трети от близките са загрижени за ограничените социални контакти на пациента и за професионалната им реализация. Съвместния живот с психично болен човек в семейството често се преживява от близките като бреме, което доведе и до създаването на концепцията за “бреме от грижите”.
 
Определение - “Бремето от грижи” може да се определи като наличие на проблеми, затруднения и нежелани събития, които влияят върху ежедневието на роднините (Cook, et al, 1997).
Видове:
Според Hoenig & Hamilton (Hoenig and Hamilton, 1996) бремето от грижите бива обективно и субективно.
 Обективно - отнася се до пректически проблеми като: нарушение на взаимоотношенията между семейните членове; ограничаване на социалните дейности в различни области (трудова, социална, свободно време); финансови затруднения обикновено единият от родителите, най-често майката, престава да работи, за да може да полага грижи за болното си дете).
 Субективно - психологичните реакции на семейните членове - преживяване за загуба, депресия, тревожност и смущение в социални ситуации.
Степента на семейното страдание е свързана с различни характеристики като:
• социодемографски - пол, образователно ниво, връзка с пациента (напр. женски пол, ниско образователно ниво и съпружеска връзка се свързват с по-високо ниво на семейно страдание);
• клинични характеристики на заболяването - продължителност, вид симптоми, вид поведенчески нарушения, социално функциониране (напр. при заболяване с голяма продължителност, негативни симптоми, разстроено поведение и лошо социално функциониране страданието е по-голямо);
• характеристики на социалната мрежа и на личността (напр. наличието на широка и подкрепяща социална мрежа и на разнообразни стратегии за справяне са свързани с по-ниско ниво на семейно страдание.
Семейните членове, които се грижат за свой близък, страдащ от продължителна психична болест, страдат (Magliano, 1998). Достъпът на семейните членове до източници на социална подкрепа, обаче, е ограничен. Така както самият човек с психично-здравен проблем, така и семейството му са подложени на социална изолация. Ситуацията се утежнява допълнително от изтощението от грижите и от страха близкият им да бъде оставен сам, което от своя страна води до увеличаване на нивата на стрес у роднините и на семейното страдание. Така се затваря порочен кръг от който е малко вероятно да се излезе, ако липсват специфични програми за оказване на подкрепа (емоционална, финансова и др.) на родители на хора с хронична психична болест,  които да облекчат бремето от грижите. За съжаление близките често не намират такава подкрепа дори и у професионалистите в областта на психично-здравните грижи. Все още е разпространено схващането, че родителите са тези, които са виновни за възникването на болестта, което допълнително усилва преживяванията им за вина и срам и ограничава достъпа им до източници наподкрепа.

Стратегии за справяне
Според едно проучване стратегиите за работа със семейства, в които има човек с психична болест трябва да имат и социален фокус, целящ увеличаването на социалната подкрепа за семействата и редуциране на стигмата (Magliano, 1998). Установено е, че успешни стратегии за справяне с бремето на гррижите са търсенето и получаването на информация, поддържането на активно социално участие и  интереси.  Това позволява на семействата да получат повече практическа и емоционална социална подкрепа и професионална помощ.

Заключение.
В България наличието на сериозна психична болест е тежко изпитание, както за самия човек, който страда, така и за близките му. Това важи в особена сила за роднините, тъй като липсват разработени програми за оказване на подкрепа – психологическа, емоционална, финасова, информационна. Необходимо е професионалната общност да признае страданието на семействата, в които има човек с психична болест, да изследва потребностите им и да предложи адекватна подкрепа. Съществуващите услуги в тази област са резултат от усилията на малък брой професионалисти и са финансирани чрез проекти и лично заплащане, а би трябвало да бъдат плод на Национална политика за психично здраве и да са финансирани от държавата или Националната здравноосигурителна каса.


1. Creer C, Wing J. Schizophrenia at Home. National Schizophrenia Fellowship: Surbiton, Surrey, 1974
2. Grad J, Sainsbury P The effects that patients have on families in a community care and a control psychiatric service - a two year follow-up. British Journal of Psychiatry 1968; 114: 265-278
3. Cook JA, Cohler BJ, Pickett SA, et al: Life course and severe mental illness: implications for caregiving within the family of later life. Family Relations 1997, 46:427-436
4. Hoenig J, Hamilton M. The schizophrenic patient in the community and his effect on the household. International Journal of Social Psychiatry 1966; 12:165-176
5. Magliano L et al. Social and clinical factors influencing the choice of coping strategies in relatives of patients with schizophrenia: results of the BIOMED I study. Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology 1998b, 33(9):413-419

http://www.psihichnozdrave.com

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване