Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Публикации
26 Юни 2017
ПУБЛИКАЦИИ
 
За наркотиците
Силвия БОРИСОВА, в-к ВЯРА

Наркотиците са най-големият бич, познат на съвременното ни общество. Това коварно предизвикателство изкушава не един младеж и е погубило хиляди други. А най-лошото е, че дрогата продължава да настъпва и да оплита в своя капан следващите си жертви. Гамата от наркотични вещества, които се предлагат, е толкова опасна, колкото и разнообразна. И в крайна сметка представлява лъжовно изкушение за всяка млада и търсеща себе си личност.

Наркотичните вещества обаче не са познати от вчера или днес - те имат хилядолетна история, която връща много назад във времето. Колкото и да е странно, поради масовия си характер днес, алкохолът също спада в тази графа и е познат на човечеството отпреди десет хиляди години. Има сведения, че шумерите споменават опиума през 5000 г. пр. н.е., а някои индиански племена използват халцюциногени преди 3500 години.

Днес обаче тревогата от разпространението и употребата на различните видове опиати е много по-мащабна. Не само че наркотиците завладяха света от гледна точка на бързоразвиващ се и печеливш бизнес, но и от страна на милионите, станали тяхна жертва и съсипали живота си по особено болезнен начин. На фона на новите пространства, завладени от наркотичните вещества, борбата с тях изглежда жалка. Защото, колкото могат да се похвалят, че са се излекували, сто пъти повече от тях са посегнали към дрогата. И успокоението, че това е “само опит” и “мога да спра, когато поискам”, са първите измамни илюзии, които носи насладата от наркотика. А веднъж влязъл в кръвта или мозъка на някого, намира най-благоприятната среда, за да изпие до последна капка всички жизнени сили. Армията на наркоманите не само е една от най-многохилядните, но и се подмладява със страшни темпове. Освен това нейни представители могат да бъдат открити във всички прослойки на обществото и с различен социален статус.
Според Интерпол оборотът на световната наркомафия възлиза на 400 милиарда долара годишно и това е вторият по доходи бизнес след търговията с оръжие.

Според статистиката, водена от различни неправителствени организации, насочили усилията си към борба с употребата на наркотици, поразени от пагубното влияние на опиатите са около 40 000 българи. Цифрата в никакъв случай не може да се тълкува като конкретна, тъй като броят на наркоманите непрекъснато расте. В страната действат и добре разработени мрежи, в които се осъществяват трафикът и продажбата на наркотици. Фаворити на този пазар са канабисът и хероинът. От известно време обаче съвсем правилно може да се говори и за мода при наркотиците. Тя се диктува не само от постиженията в химията и изобретателността на пласьорите. Съществува и богат асортимент от екзотични наркотици, които мамят с това, че са нови, непознати и обещават несравнимо изживяване.
Псилоцинът и псилоцибинът да ви говорят нещо? Надали. Не и ако не сте някой от онези “ентусиасти”, които тръгват да покоряват Рила планина между септември и октомври, за да търсят само едно единствено нещо. Едва ли обаче това са удоволствието от планинските преходи и впечатляващи с неземната си красота планински гледки. Този нов вид “туристи” се втурват в планинските дебри с мисълта да намерят едно друго удоволствие.
Наскоро медиите също гръмнаха с това откритие - младежи масово плъзват по Рила, за да берат гъби.

Идилията обаче свършва дотук. Любителите на екстремното, каквато възможност предлага Мальовица с алпийските си терени, и туристите, дошли в този дял на планината, за да се изкачат до някое езеро или връх, се оказват в една компания със събирачите на халюциногенни гъби. Точно това представляват псилоцинът и псилоцибинът, които виреят в района на Мальовица. Заради тях старите хижари, които се грижат за планинските си обекти, настръхват от странните птици, които дебнат за поредната магическа гъба. Най-вече “познавачите”, излезли на лов за необичайното растение, окупират местността Меча поляна на Мальовица. (През 1952 г. на Меча поляна, разположена на 1720 метра надморска височина, е открит Централният алпийски лагер, преименуван по-късно в Централна планинска школа “Мальовица”).

Събирачите се познават отдалече. Млади хора със слабо телосложение и бледи изпити лица, които с треперещи пръсти ровят в тучната трева на обширната ливада. Събирачите имат-нямат 20 години и не се поколебават да ровят и в изпражненията на стадата крави, извеждани на паша на Меча поляна.

Най-вероятно е почитателите на вълшебните гъби от дълго време да обхождат местността и да търсят своя билет към измамното опиянение. Привлекли вниманието на хижарите обаче, целта на посещението им в мальовишкия дял на планината вече гръмна в медиите и всички разбрахме, че това е една от най-модерните дроги
сред зависимите – при това напълно безплатна.

Ако не знаете, псилоцинът и псилоцибинът представляват психоактивните съставки на магическите гъби. Те фигурират в списк №1 на Конвенцията на ОН от 1971 г. и поради това се контролират във всички държави-членки. Въпреки това правният статут на магическите гъби, както и степента, в която са въведени в сила евентуалните правни ограничения върху тяхното отглеждане и консумиране, са различни в различните държави-членки, т.е. гъбите са контролирани, неконтролирани или се контролират, когато се “преработват” – положение, което не е напълно юридически изяснено.
Проучвания на различни организации отчитат официално употребата на вълшебните гъби за първи път преди 3 години.

Тревожният факт, излязъл от тези сведения, посочва, че употребата им сред непълнолетните надхвърля тези на LSD и на други халюциогенни наркотици.

Преди да навлязат в България, тези гъби са се ползвали с голяма популярност сред наркоманите в Холандия, Германия, Испания. По рафтовете на тамошните магазини съвсем свободно се продават гъби халюцигени.

Историята на това растение ни отвежда и към Мексико, където основната му съставка – псилоцибинът, е била традиционно използвана в свещените ритуали на майте. Ацтеките също са употребявали псилобицинови гъби при извършване на ритуални обреди. На езика на ацтеките тези гъби се наричали teonanactl, което означава “ свещени гъби”.

Местните в Централна и Южна Америка са използвали растението хиляди години. Първите сведения за неговата употреба идват от XVI век и са открити в записките на испански свещеник, който си водил бележки за приложението му.

През 1957 г., ботаникът Гордън Уасон става първият човек в по-ново време, който публикува описанието на собственото си преживяване след употребата на вълшебните гъби.

Те са малки и жълто-кафяви на цвят гъби, подобни на пирончета. Средната доза е 1-5 грама. Ядат се сурови, изсушени или сготвени в храната. Приемат се и като чай, а могат да се срещнат и като прахообразно вещество в капсули.

Някои видове гъби изглеждат като вълшебните си събратя, но в действителност са силно отровни. Приемът им може да доведе не до цветни картини, а до фатален край. Ако някой погълне подобна гъба и налице са симптоми като отпадналост, стомашни болки, гадене, повръщане, диария, потене, световъртеж, незабавно трябва да потърси помощ в лечебно заведение.

Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, псилоцибинът е високорисково вещество. (Чл. 2. Целта на този закон е да уреди обществените отношения, свързани с контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите и в съответствие с изискванията на международните договори, по които Република България е страна. Чл. 3. (1) Законът се прилага: 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат; 2. за всички вещества, използвани при производството на упойващи и психотропни вещества, класифицирани като прекурсори).
Ефектът от магическите гъби представлява бягство от реалността в един измислен свят на цветните възприятия. Той е подобен на този при приема на LSD, но е с по-малка интензивност и продължава по-малко време. Всичко е в резултат на мисленето, настроението и възприятието, повлияни от магическите гъби.

Едва ли с думи може да се опише какви усещания, картини и странни светове нахлуват в съзнанието на този, който е прибягнал до “услугите” на растението наркотик. Употребилият го започва да се чувства много отпуснат и потъва в безтегловност.

Магическите гъби със сигурност причиняват халюцинации и изкривено възприемане на предметите, цветовете и звуците в заобикалящата среда. Всичко това нахлува у наркоманите 30-ина минути след консумацията на магическите гъби. Подвластните им хора имат чувството, че се намират извън пространството, а “пътешествието” им продължава от 4 до 9 часа в зависимост от поетото количество.

При мнозина ефектите зависят от обстановката, настроенията и очакванията на наркомана. Затова не са изключени и “лоши пътешествия”. Високите дози са гаранция за тази вероятност. В психиатрията т.нар. “лоши пътувания” са известни като “паническа атака”.  Те могат да бъдат изключително плашещи и ужасяващи.

Употребата на магическите гъби носи не само цветни емоции и картини, но и рискове. Те причиняват стомашни болки и повръщане. Тези симптоми се припокриват със сигналите за отравяне, затова, колкото се може по-бързо трябва да се потърси лекарска помощ и да се покаже видът на гъбата. Съществува опасност сред няколко набрани гъби да има една или две отровни.

Няма сигурен начин да се определи количеството псилоцибин в една гъба. Дори когато са външно сходни, гъбите имат различна сила в зависимост от вида, размера, възрастта и съхранението им. Вероятността за инциденти е по-малка, ако употребяващият вземе малко количество и после бавно и постепенно го повишава. (Въпреки че това не е достатъчна защита, донякъде се избягва възможността за прекалено силно “пътуване”, както и за бързо отравяне).

След като веднъж “пътешествието” е започнало – няма връщане назад. Според установените “правила”, никога не бива да се поглъща магическа гъба, когато човек е сам, защото има опасност да не е в състояние да реагира в случай на паническа атака или отравяне.

Изобщо всеки, който има здрав разум, трябва да зачеркне от ума си магическите гъби, а и всяка друга зависимост, която може да причини не само фатална щета, но и много страдания в семейството.

Освен всичко друго, поради ненормалното възприемане на действителността, употребилият е изложен на опасности. В това състояние не трябва да кара автомобил или да се намира край опасни места - улици с натоварен трафик, високи сгради, канали и т.н. Ако поемайки наркотика, човек е в лошо настроение или се чувства напрегнат, по-вероятно е преживяването да бъде неприятно. Често употребата може да предизвика силна параноя, да “отключи” ужасни събития и поради това някой трябва да бъде наблизо, за да го успокои и да не се стигне до фатален край.
Както и другите халюциогени, магическите гъби са в състояние да задълбочат и да усложнят различни психически проблеми.

Хижарите, които се грижат за планинските подслони в Мальовица, са разделени на два лагера по отношение на събирачите на вълшебни гъби. Едните съжаляват младите хора, които съсипват живота си, за да се потопят в един измислен свят. Вярно, в реалния има и трудни моменти, но и цветни преживявания, родени от истинските неща. Другите са вбесени от групите наркомани, които с празни погледи плъзват в Мальовица и плашат всичко живо с нечовешкия си вид. Планината е място за отдих, а не убежище на наркомани. Отвсякъде обаче гонят поклонниците на вълшебните гъби и въпреки молбите им собствениците заключват вратите на хижите си за тях. Щом усетят, че прииждащите “туристи” са дрогирани или имат съмнително поведение, хижарите ги гонят със заплахата “никога да не се връщат”. Шаманите викали видения с халюцигени.

Освен че халюциногенните наркотици имат популярно приложение в съвременния свят и са завлекли не един поклоник на илюзорните усещания, те с вещина са били използвани от древни шамани и средновековни магьосници, които са прибягвали до услугите им, за да подсилват своите ритуали. По този начин те по-ясно “разчитали” посланията на виденията си.
Днешният представител на шаманските отвари откриваме в абвиетурата LSD, която означава диетиламид на лизергинова киселина и се синтезира в нелегални лаборатории.

Ефективната доза от това вещество е изключително мъничка, но изобретателни люде са открили и други начини за неговата употреба. Капчици от този разтвор се нанасят върху бучка захар, желатин или хартия. Даже миниатюрни дозички са оформени като популярни герои от филми и комикси.

Дрогирането с халюцигени се сравнява с “пътешествие”. При LSD, също като при вълшебните гъби, започва половин час след поглъщането на препарата, но може да продължи цели 12 часа. Предизвикват се промени в настроението и смущения в съзнанието - цветовете стават фантастично наситени, формите започват да се движат и да се изкривяват в причудливи пируети. Друг път изживяванията се свързват с кошмари и невиждани ужасии.

Специалистите отчитат, че психическата зависимост не е силна, а физическа не се появява.
От другите халюцигени сравнително популярни са: диметилтриптаминът (добива се от южноамерикански растения, срещащи се в израстъци на един вид кактус, растящ в Северно Мексико и Южен Тексас, или се синтезира нелегално); буфотенинът (вещество от слузестата покривка на голяма пъпчива зелена жаба, живееща в Австралия и Америка); ергинът (наркотик от семената на вид американски билки, много близък по структура до LSD, но по-слаб).

Хит в Сърбия са краставите жаби. Лизането на крастави жаби е хитът сред наркоманите в Сърбия и модата се разпространява като епидемия в западната ни съседка. Новата дрога се консумира главно от тези, които имат опит в употребата на психотропни вещества. Освен, че новият вид наркотик е широко достъпен, така е и 5 пъти по-силен и ефективен от LSD. Разковничето в ”жабешката дрога” е елементарно. Чрез лизането на краставата жаба или чрез “доенето” й наркозависимите си осигуряват количество халюциген. Тайната е в психоактивното вещество, което се намира в жлезите на краставите земноводни.

“Доенето” на жаби, което за незапознатите звучи като виц, е новата мода в събирането на психоактивни вещества в Сърбия”, пише “Неделни телеграф”. Изданието обяснява, че в Сърбия има два вида жаби - Bufo viridis, тоест крастава жаба, и Bufo bufo – обикновена жаба. И двата вида крият в жлезите си буфофетин, психоактивно вещество, което е много по-въздействащо от LSD.

Жабата може да се “дои” два пъти на ден, а полученото вещество може да се държи в хладилника, разкрива изданието.
“Жабешката дрога” е особено популярна сред интелектуалците, твърди седмичникът, защото освен визуалните и звукови халюцинации консуматорите й започват да си поставят въпроси от рода на кой съм, какво съм аз, какъв е моят път и т.н.

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване