Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Публикации
22 Октомври 2017
ПУБЛИКАЦИИ
 
Аутизмът от гледна точка на психоанализата
Наталия Кантарева - консултант на Портал Интеграция, 2006

І.Малко история

Терминът "аутизъм" (от гръц. autos – сам) за първи път е въведен през 1911 г. от Е. Блейлър.
Той направил научно откритие. За първи път "душевноболният" се разглежда не като жесток, опасен за обществото, а като човек, живеещ в мечтите си. Разграничавайки шизофрениците от болните с аутизъм, той не слага ясни граници между норма, аутизъм и шизофрения. Блейлър въвежда понятието "аутистично мислене", което впоследствие създава много спорове относно съдържанието си. Според Блейръл в аутистичното мислене няма нищо по-различно, което не съществува в преживяванията на обикновения човек. Разликата между нормата и патологията е изключително количествена. (По-късно тази идея ще намери своето развитие в понятието "разцепване на Аз-а").

По-късно двама детски психиатри- Л. Канер и Г. Аспергер, описват аутизма като самостоятелна полиетологична болест. В научната литература подробно са описани синдромът на Канер и синдромът на Аспергер. Важното откритие, което са направили двамата психиатри се състои в разграничаването на аутизма от шизофренията. При това те се отказват от понятието аутистично мислене, оставяйки в него само функцията на нарушените контактите на пациента с външния свят.

В днешно време причините на аутизма не са известни, вероятно те са няколко. Известни са биохимични, структурни и генетични аномалии на мозъка. Често тези причини изобщо не могат да бъдат открити. В семейства с аутистично дете другите деца могат да са без проблем. За установяването на диагнозата "аутизъм" не съществуват медицински тестове. Диагнозата не може да се установи при краткотраен преглед на детето. Той се диагностицира при наличие или отсъствие на определени поведенчески характеристики, в процеса на продължително изучаване на особеностите на детето.

Все още не съществува универсално средство за преодоляването на аутизма. Затова не може да се отдава предимството на един метод и да се пренебрегва друг. Логопеди, педагози, лекари, психолози се стараят да помогнат на деца с аутизъм и много е постигнато в разработването на различни методи за работа.
ІІ.Психоанализата за аутизма

Целта на настоящата статия е разглеждането на особеностите на децата с аутизъм от гледна точка на психоанализа. В рамките на психоанализа аутизмът се разглежда като резултат от ранно психогенно въздействие, обусловено от безразлично, студено отношение към детето от страна на майката. Ранен психологичен стрес, специфична патология на родителско - детските отношения водят към патологично развитие на личността. Успоредно с това съществуват данни за връзката на аутизма с органични и генетични фактори.

Психоаналитиците разглеждат аутизма като най-ранната детска психоза. Такива деца от самото начало на живота никога не установяват контакти, никога не предявяват реакцията на усмивка. С аутистичното дете е невъзможно да се установи нормален «диалог» или някакви обектни отношения, дори и примитивни. С неодушевени предмети контактите се осъществяват посредством устата. Стереотипните движения са признак за добре развиваща се моторика. Достатъчно добре развитата когнитивна сфера и моторните навици могат да успокоят родителите по отношение на прогнозата за нататъшното развитие, но всъщност аутизмът предизвиква достатъчно сериозни нарушения във формирането на личността на децата.

Основната причина за детските психози се намира в нарушаването на протичането на фазата сепарация-индивидуация. Тук трябва да се спрем по-подробно и да изясним спецификата на това понятие.

Според Маргарет Малер детското развитие преминава следните фази:
Нормална симбиотична фаза (от раждането до приблизително 4-5 месечна възраст) – на тази фаза бебето не разграничава себе си от майката, то се намира в симбиоза с нея. Фазата може да се разглежда като безобектна, поради това, че бебето не осъзнава съществуването на други обекти.
Фаза на сепарация-индивидуация (сепарация – разделяне, индивидуация – процес на формирането на личността, носещи осъзнаване на своята индивидуалност). Започва от 4-5 месеца до приблизително 3-годишна възраст. На тази фаза бебето започва да се отделя от майка си. Все повече то започва да разграничава себе си от заобикалящия свят, предвижвайки се към индивидуацията. Първите признаци на започналия процес на индивидуация е използването на местоимението «аз» и първото «не, не искам», което говори за това, че детето започва да различава желанията на майката и своите.

Тя се разделя на 4 подфази. Най-кратко те могат да бъдат представени в следния вид:
1) диференциация – майката се възприема от детето като база за емоционална подкрепа. Развива се базово доверие в случай на позитивна подкрепа. Ако тази подкрепа не се осъществява от майката, това е основата за развитието на базово недоверие.
2) практика – детето се научава да ходи, така то още по-ясно си представя, че е отделно от майка си същество. Опитва се да я контролира и да наблюдава реакцията й като я оставя и опитва да върви самостоятелно.
3) присъединение – желанието на детето е да бъде независимо от майката. Проявява амбивалентни чувства към нея (агресия, обич).
4) формирането на постоянството на обекта – важна задача тук е формирането на представата за майката като за интегриран обект, съдържащ както позитивни, така и негативни качества. И на този принцип започват да се възприемат другите хора.
(Психоаналитиците смятат, че възрастта след 3 – 3,5 годишна възраст е подходяща за даването на детето на детска градина).

Прохождайки, детето получава по-голяма свобода, то става по-независимо от майката и все повече се стреми да получи независимост. Отдалечавайки се от нея, неприемайки нейните изисквания, то я изпитва и се опитва да усети своята независимост. Майката трябва да поема част от агресията на детето, тя трябва да служи като «контейнер» за него. По този начин то ще почне да осъзнава, че агресивните му импулси не са разрушителни, щом не разрушават майката, значи няма да разрушат и него самия. Тревожността не се увеличава, детето остава спокойно, а агресивните тенденции започват да служат като енергия за нататъшното му развитие.

Ако майката сама не може да се справи със своя тревога (предизвикана от едни или други причини), тя ще я проецира на детето. За детето майката е отражение на това, което става в заобикалящата среда, чрез нея то комуникира със света на тази възраст. Ако тя има свои безсъзнателни страхове, детето ще приема света през призмата на нейните Страхове, ще го възприема като заплашителен и опасен.

Трябва да споменем за формирането на защитни механизми, които са определени реакции на личността, снижение на тревожността. За всяка възраст е свойствено формирането на типични защити. Познаването на света подразбира включването на все по-голяма комуникация на детето с него. Това от своя страна носи както заряд на положителни, така и на отрицателни емоции. Отрицателните се проявяват във връзка с тревожността. Преди 6-месечна възраст детето не отделя себе си от другите обекти, то съществува в симбиоза с майката. И тези симбиотични отношения се характеризират с "разцепване" на добро и лошо.

Постепенно, преминавайки на стадия сепарация - индивидуация, то започва да интегрира себе си в единен образ. Майката също вече се възприема като добра и лоша едновременно, това разбиране се обединява в целен обект. «Тя може да ме обича, но и да ми се кара, защото не я слушам». По тази аналогия и собствената структура на Аз-а на детето започва да се интегрира и детето започва да усеща «лошото» и «доброто», което се обединява в неговото цялостно и единно Аз.

Проблемът на интеграцията на Аз-а представлява много сложен и важен процес в развитието не само на аутистичните деца, той е базов за всяко развитие. При деца с аутизъм този процес значително се нарушава. Детето няма усещането за себе си. То е разкъсано на части, които никога не може да събере в едно. Самосъзнанието, самоусещането при тези деца е нарушено в тези ранни фази на развитието.

Възрастта, в която се наблюдават задръжки, ще е определяща за особеностите на симптомите на нарушението. Колкото по-ранна фаза на развитието е засегната, толкова по-сложни ще са симптомите. От друга страна, интензивността на нарушението на фазата също може да бъде определяща за интензивността на симптомите. Нарушението в по-голяма възраст дава възможност за формирането на по-зрели защитни механизми, а следователно повече шансове за интеграцията на детето.

При подобни задръжки в развитието не е задължително да се развива определено нарушение, те могат да са аутизъм, елективен мутизъм и други нарушения. Причината за това, симптоми на кои нарушения се наблюдават, се пада на особеностите на развитието на детето и на личностните особености на майката.

Затова при корекционна или при психотерапевтична работа всяка проява на контакт трябва да се разглежда като напредък и е изключително важно да се подкрепя. Детето може да прояви агресия, да наругае специалиста, който работи с него, важен тук е самият контакт. Интензивните негативни чувства трябва да се разглеждат като признак на подобряването на функционирането на детето.

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване