Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Лични истории
25 Юни 2017
ЛИЧНИ ИСТОРИИ - прочетете за преживяванията на хората
 
За един мой близък

Става въпрос за мой близък, мъж на 22 години, от два месеца с диагноза - тиреотоксикоза. Предписано му е лечение от ендокринолог. Но... според моите непрофесионални представи много от функционалните и органични болестни промени на тялото, са резултат от психичното състояние на човека. Още повече наблюдавам ето такива особености в поведението на моя близък: безсъние нощем - дори без причина, не е в състояние да заспи до 4-5 ч. сутринта. Наваксва през деня, но ако реши да върши нещо, може и да не спи. Липса на интерес към храната - ако някой му подаде, ще яде, но сам няма да се погрижи да си вземе, камо ли да си приготви.

Ако има пари, ще яде една чорба в заведение, ако не - ще стои без храна. Не е в състояние да откаже каквото и да е на приятелите си, дори това да обърква личните му планове - няма сериозна приятелка, въпреки че е харесван от момичетата. Предполагам, че панически се страхува от разочарования, заради коментарите му относно разделили се двойки от приятелския кръг. Слуша музика непрекъснато - от класика до твърд метъл, но жестоко силно (което,естествено, създава конфликти с останалите обитатели). И по никакъв начин не се съгласява да се лиши от това "удоволствие" заради спокойствието на околните. А в стаята му не се диша от децибелите. Има два опита да започне работа, но те не продължиха повече от месец. Поради некоректното отношение на работодателя - нередовно плащане, задачи над уговорените, грубо отношение.

Всичко това е така, но това е норма, която повечето хора преодоляват. Живее пред компютъра си, денонощно - чат, форуми, стратегически игри. От няколко месеца се забелязва връщане на навика от бебешка възраст да си върти главата върху възглавницата, докато си лежи, суша високата музика и си мисли нещо. Има доброто желание да следва във ВУЗ (рисуване, компютърна графика, книгоиздателство) или да поработи в чужбина, но не е в състояние да излезе и да се занимава с предварителните формалности -лично посещение, издаване на документи, интервюта. Като че ли отново заради този страх от неуспех и напразни усилия. Привидно не търси конфликти с околните, стига някой да не го моли за нещо, което би нарушило този му начин на живот. А


ко го подсети човек, че трябва да спазва препоръките на лекаря за изследвания и консултации, че е крайно време да си почисти стаята, че се налага сам да приготви храната си, че е добре лично да се яви в някакъв офис или кабинет, той кротко ще отложи нещата до безкрайно дълго време, докато изтекат всякакви срокове за свършването. Но, ако подканата се повтаря, избухва - "ще свърша това, когато и ако искам!". Като че ли този човек е лишен от чувството за биологично и социално самосъхранение.

Питам се дали това поведение е резултат от хормоналния дисбаланс или е обратното. Или е резултат от съответно възпитание и влиание на средата. Вероятно нещата са взаимно свързани и следващи едно от друго. От къде да се спре порочния кръг? Да, най-правилно е да се яви лично в някай кабинет и да поговори със специалист-психолог (или психиатър?). Но можете да си представите кога ще го направи, имайки в предвид горното описание. А и аз не съм сигурна дали въобще става въпрос за някакво пихическо отклонение.

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване