Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Лични истории
17 Декември 2017
ЛИЧНИ ИСТОРИИ - прочетете за преживяванията на хората
 
Нещо не е наред с мен

На 31 години, омъжена, без деца. Имам поставена диагноза от психиатър – социална фобия. Проблемът ми е следният: Силна паника при общуване с хората, страхувам се да общувам, за да не ме мислят за луда, защото ми треперят ръцете много, особено някой ако ме гледа какво правя. Преди около 8-9 години получих нервна криза. Опасявах се, че могада нараня накой. От тогава започнах да мисля, че нещо не е наред с мене. Тревожех се, че ще полудея. Това продължи около 6 години. Истински кошмар.

Започнах работа с този проблем. След това преодолях някак си тези мисли, но започнах да се притеснявам, че мога да се изпусна да уринирам например на улицата пред много хора. Постоянно ходене до тоалетната, почти обезводняване всеки ден в продължение на 5 години. Преди 2 години живях 3 месеца в чужбина. Тъй като не работех и не познавах никого, изкарах тези три месеца доста усамотено. Тогава бях на гости на моят приятел, който вече ми е съпруг. След като се върнах, интересът "как е там" беше голям от страна на познатите и установих, че не мога да общувам с хората, камо ли да бъда център на внимание. При всяко излизане с познати се засилваше усещането, че не мога да разговерям спокойно с тях, постоянно напрежение без някаква особена причина и най-вече силно треперене на ръцете, както и учестено сърцебиене. Започнах да страня от всички и да си стоя вкъщи.

Напуснах работа (работих само 3 месеца) тъй като бях силно изнервена. След няколко месечен престой започнах работа отново и се задържах до последно преди отново да замина за чужбина, а именно преди почти три месеца. Общо взето от две години съм в това състояние на постоянна паника, като общувам с хората, нямам желание да се запознавам с никого тук и не общувам с почти никого. За съжаление тук все още не мога да посещавам психиатър, тъй като ощене се осигурявам. От известно време пия aurorix - в началото по 2 таблетки дневно, rivotril - 2 пъти по 1/4 и една капсула eglonil.

В момента съм увеличила дозата на aurorix - 3 таблетки дневно и rivotril - 2 пъти по 1/4. В седмицата по два-три пъти пия и eglonil веднъж дневно. От гледна точка на хапчетата няма проблем. Пия ги редовно, но ако мога и сама по някакъв начин да си помогна. Всички в семейството ми, колеги, приятели (доколкото ги имам) и моят съпруг естествено знаят за този проблем. Според психиатърът, който посещавах, състоянието ми не е много тревожно и ще отмине след година, ако пия редовно хапчетата. Дали обаче не е нужна консултация редовно с психиатър, освен само да пия хапчета, които не ми помагат много. Предстои ми започване на работа след време и не знам как ще се оправя. Освен стреса, че съм в чужда държава, имам и силно притеснение относно това как ще си организирам живота тук... как ще се справя с работата при този проблем, деца след време и т.н.

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване