Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Лични истории
22 Август 2017
ЛИЧНИ ИСТОРИИ - прочетете за преживяванията на хората
 
Как?! Как?!

Здравейте,
Най-после се престраших да споделя моя проблем. Не мога да кажа точно кога и как започна всичко ... но беше отдавна, може би преди 6-7 години. Сега съм на 29, програмист, разведена от 3 години по много нелепи причини, сега живея и работя в София, имам приятел и чакаме бебе. Та ето защо проблемите ми станаха почти непоносими, може би и бременността допълнително допринася. Аз обаче съм длъжна да се справя с нея, вече не само заради себе си, а и заради човека до мен и бъдещото ни бебче. Дано всичко е наред! И така, ще се опитам да опиша как започва моят ден. Със съня нямам никакви проблеми, спя дълбоко и много.

Сутрин ставам към 7 и се приготвям за работа. Минават десетина минути и започвам да усещам "онова нещо". Всяка сутрин, всеки божи ден е така. Докато си мия зъбите ми се разтреперват краката, замайва ми се главата, започва сърцебиене. Аз обаче упорито се гримирвам как да е, обличам се. Междувременно вече и зрението ми се замъглява, все едно съм под вода, започвам да дишам трудно и тежко. Усещам се напрегната, подскачам от всеки шум, започва глава да ме боли, да ме дразнят миризми, шумове. Като се погледна в огледалото и виждам една много нещастна и сбръчкана физиономия ... моята. Обаче тогава си припомням думите на цялата армия лекари, през които съм минала: " ... нищо ти няма, всичко е внушение ... нищо не може да ти стане ... не мисли за това и продължавай напред ... " Да, ама как? Как, като не ме държат краката? И все пак тръгвам, решена да отида на работа.

Вървя съсредоточено, не виждам нищо и никой, смуча бонбони лукче /от нещо ментово ми става по-добре/, идва трамвайя, качвам се. Стоя на прозореца, по точно вися. Работата ми е на 4 спирки, още на втората се чувствам почти задушена, не мога повече с този трамвай, слизам и продължавам някак пеш. И стигам в офиса на крачка от припадък. Захлупвам се на клавиатурата, текат ми сълзите, започва още един от моите кошмарни дни. Пак се налага да пия успокоителни, иначе просто не мога ... Това е, всеки ден, че и по няколко пъти. Сега заради бебето не ми дават да пия нищо, съвсем нищо. Не ме питайте как съм. В момента съм в отпуска и не излизам от вкъщи. Но ще трябва да отида на работа. Как?! Как?! ... и толкова се притеснявам и за бебето....

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване