Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве > Лични истории
25 Юни 2017
ЛИЧНИ ИСТОРИИ - прочетете за преживяванията на хората
 
Животът ми се изплъзна от контрол

Здравейте, аз съм БУЛИМИЧКА. Доста ми е трудно да пиша за това, но се нуждая от помощ, защото сама няма да се справя с това. На 19 години съм. Имам булимия от 1 година, но го осъзнах или по-точно признах пред себе си преди 2-3 месеца. Винаги съм мислела, че съм дебела, без това да е вярно. В 9 клас нямах и един панталон - ходех само с поли, защото си мислех, че панталоните подчертават "ужасно дебелите ми крака" (всъщност имам по-масивни крака, но такава е структурата ми, а тогава не го осъзнавах). Сега като си спомням за пръв път повърнах умишлено след по-обилно хранене през лятото между 8 и 9 клас, но това беше единичен случай.

Периодът от май 2003 г. до юли 2004 г. бе доста труден за мен - бях несподелено влюбена в едно момче. Той не изпитваше нищо към мен и ясно ми го показа. Преживях го много трудно. Изпаднах в ужасна депресия. Кошмарът на булимията започна през юли 2004 година. Тръгнах с едно друго момче, защото исках промяна, исках да забравя другия. Отдалечих се от най-добрите си приятелки, които винаги бяха до мен. Започнах да изпитвам ужасно чусвство за вина заради това. Отвори ми се огромен апетит. За 2 седмици качих 4 кг. От всички страни чувах: "Оле, колко си надебеляла!" и т.н. и направо полудях!!! Дотогава все си мислех, че съм дебела, но другите не мислеха така и това ме успокояваше. Но сега разбрах, че наистина съм станала дебела.

Изпаднах в ужасна депресия. Започнах да чета всичко каквото намерех за храненето. Вече съм направо експерт - знам коя храна колко калории има, колко въглехидрати, белтъци и мазнини, кога, как и какво да се яде, как да се комбинират храните, за да се усвояват по-правилно, а също и за тренировките - кога, как, колко и какво да се прави, за да се отслабне или да не се напълнява. В продължение на месец и половина ядях само пилешко месо, яйчни белтъци (жълтъците бяха забранени, заради мазнините в тях), салати, сирене, кис. мляко и нито грам сладко. Това ме изтормози психически ужасно много. Свалих 12 кг., станах ужасно слаба, но не знаех как да спра да отслабвам или по-точно не исках, въпреки че и аз не се харесвах. Просто вече не знаех как да се храня нормално, като преди. Постепенно започнах да качвам, защото пак бях започнала да ям по много.

За месец качих 9 кг. Пак започнах диета. Лутах се между диети и хранения и депресии.. кантарът полудя! - ту нагоре, ту надолу. През януари започнах да усещам, че нещо не е наред - поведението ми не беше нормално. Започнах да редувам 6 дни на 500 - 600 кал/дневно и 1 ден на 2500-3000 кал, защото казват, че подобрява метаболизма. Но постепенно този 1 ден стана 2, 3 ,4... нямах спиране - изяждах огромни количества сладкиши - шоколад,сладки, пасти, торти и т.н. и повръщах нарочно (в един момент и по 3-4 пъти на ден). Веднъж дори в тоалетната на една сладкарница, защото бях изяла 2 пастички). През март изпаднах в поредната депресия - най-тежката. Сутрините ми бяха най-ужасни. Не ми се ставаше за училище. Чувствах се грозна и дебела (преди никога не съм имала проблеми със самочувствието, защото не съм никак грозна).

Плачех постоянно, без никаква явна причина. Започнах да се усещам, че имам булимия. Отне ми време, докато го призная пред себе си. Сега съм по-пълна от нормалното и това много ме тормози. Трудно ми е да отслабна. Само като си помисля за диети и ми се доплаква. Не зная как да се храня нормално, по-точно зная, но не мога да го направя. А и не е само това - все съм депресирана, тъжна, отчаяна, апатична, раздразнителна, изолирах се от околните и обръщам свръхвнимание на храненето, плача без причина, постоянно се карам с околните и се опитвам да ги изкарам виновни за това. Не съм повръщала от 2 месеца, но ям доста. Не мога да кажа на родителите си - винаги съм била много самостоятелна, пък и това много ще ги нарани и не искам да им го причинявам (Мисля, че няма да е излишно да спомена, тъй като съм чувала, че и това оказва много голямо влияние върху булимичките, че майка ми работи в Испания от 6 години.

Връща се няколко пъти тук и всеки път бяхме в лоши отношения - никога не сме се разбирали). И бяхме в лоши отношения по моя вина - държех се отвратително с нея. Последният път осъзнах, че не е защото я мразя, а защото зная, че след няколко дни пак тръгва и ужасно ме боли от това. Осъзнах, че ми липсва и имам нужда от нея. Приятелят ми не знае за булимията ми. Срамувам се от това, че съм булимичка и не мога да му кажа, въпреки че много се обичаме и знам, че ще направи всичко, за да ми помогне. Преди 2 седмици казах на най-добрата си приятелка, но тя няма как да ме разбере и да ми помогне. Мисля, че сама няма да се справя с този кошмар! Не издържам вече - животът ми се превърна в ад, изплъзна ми се от контрол, вече нищо не ме радва, а съм само на 19!!! Искам си живота, искам всичко да бъде както преди, аз да съм, както преди - здраво момиче, което се радва на живота! Не знам към кой да се обърна за помощ.

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване