Информационен център за психично здраве – Благоевград
Начало > Психично здраве
23 Юни 2017
Болести
 


Към първата гурапа се отнасят различни разстройства, обединявани с общото понятие психози (или психотични разстройства). Такива са например шизофренията (в нейните различни клинични варианти), биполярното афективно разстройство и някои други. Психозите се отличават от останалите психични разстройства по това, че по време на периодите на обостряне те водят до сериозно нарушаване на връзката на болния с реалността; възприятията и представите за себе си, околните и света, както и способността за самоконтрол са тежко нарушени. Почти винаги това води до отклонения в поведението. Липсата на критичност към болестните преживявания и несъответното поведение е типична характеристика за острата фаза на психозите.

Друга особеност на психотичните разстройства, поради която те се обозначават като тежки, е тенденцията им да хронифицират. Понякога те довеждат до трайни психични увреждания. Независимо от рисковете, възстановяването след прекаран психотичен епизод е напълно възможно. Колкото по-драматично протича една психотична криза, толкова по-големи са шансовете за бързо и пълно възстановяване. Процесът на възстановяване зависи също от времето на започване на лечение – колкото повече се отлага лечението, толкова по-труден е процесът на възстановяване. Ето защо от ключово значение е наличието на достъпно и качествено психиатрично лечениепо време на острата фаза и психологическа и социална рехабилитация в периода на възстановяване.


Във втората група се отнасят голям спектър непсихотични разстройства. Често те се обозначават с понятието «невротични», но тъй като около това понятие има концептуални спорове през последните години се избягва. Най-характерна проява на честите психични разстройства е тревожността. Затова те се обозначават също така като «тревожни разстройства». Тревожността присъства във всичките си проявления – неясно безпокойство и тревожно очакване за неблагополучия в бъдещето, страх от различни предмети или ситуации (т.нар. фобии), страх от разболяване (хипохондричен страх), различни форми на натрапливости (натрапливи мисли, представи или поведение). Депресията, безсънието и намалената работоспособност са чести спътници на тревожността. Това, което отличава тревожните разстройства от психозите, е, че страдащите от тревожно разстройство никога не губят връзка с реалността, имат критично отношение към симптомите си (възприемат ги като страдание, като нещо, което им пречи), активно търсят помощ и никога не губят контрол върху поведението си (независимо, че понякога страхът от загуба на контрол може да бъде водещо оплакване).

Понякога тревожните разстройства могат да причинят голямо субективно страдание и нивото на дистрес да нарастне значително. В тези случаи изглежда странно, че тези психични разстройства не се обозначават като тежки. Характеристиката «чести» се използва съвсем преднамерено, за да се подчертае голямата им разпространеност – между 20 и 25% от хората показват белези на едно или друго тревожно разстройство. В същото време те много рядко водят до трайна неработоспособност. За разлика от тях, тежките психични разстройства са редки (срещат се в приблизително 2-3% от населението), но относително често водят до трайна неработоспособност (инвалидност).

Лечението на тревожните разстройства включва на първо място психотерапия и промяна в средата, а на втори план остава възможността за медикаментозно лечение (предимно с антидепресанти), както и допълнителни, алтернативни методи. При тежките психични разстройства водещата роля се пада на медикаментозното лечение, съпътствано от различни рехабилитационни дейности.

 

 
КАЛЕНДАР
25 Октомври
Благоевград
Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг стартира група за собствен опит в град Благоевград
Организатор: Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия Бернхард Ахтерберг
 
посетете официалния уеб сайт на Глобална инициатива в психиатрията
Общи условия за ползване